Преподаване...?

Животът е низ от прекомерен брой събития. Лесно е да забравим някои неща. В последната седмица преоткрих нещо забравено - това, че обожавам да си слушам гласа и да имам публика. Тоест - да преподавам на деца.

По покана на Университет за деца със Симона прекарахме пет дена в еленския балкан като ръководители на една от групите на летните им академии по Физика. Една работна седмица в която по (над) шест часа дневно обяснявах(ме) понятия от физиката, правих(ме) експерименти и като цяло споделях(ме) знания с малчугани (и по-големани), избрали доброволно да ги научат на нещо. Беше прекрасно.

Не знам дали наистина съм добър учител, но съм сигурен, че съм атрактивен и Къци-level шоумен, което спомага за задържането на вниманието. Това обаче няма значение - това, което има значение е, че си спомних, че преподаването ми харесва. Нещо повече - започвам да имам съмнения, че съм значително по-добър преподавател, популяризатор, обучител (т'ва дума ли е?) отколкото реален учен. Да, фактът, че имам (вече) докторска степен и знам доста неща за физика и теория на струните е важен, но не знам дали няма да ми помага повече на обучителските умения отколкото на научните такива.

Със сигурност дните в село Мийковци бяха интересни - не само защото предавах знания, а защото селското спокойствие и рутина изчистиха ума ми за определено ниво на размишления. Представих си се като пътуващ преподавател - обикалящ Земята без да очаква заплата, а просто подслон и храна. Осъзнавам, че такъв тип романтични фантазии са несъстоятелни, но пък беше интересно да усетя, че реалистично такъв тип живот не само не е невъзможен, но може и да е силно удовлетворяващ. Ядейки/спейки/живейки на място без обхват на мобилната мрежа и с интернет с 90-тарски bandwidth лесно се осъзнава, че това са измислени потребности. Във всеки нормален ден телефонът ми е на една ръка разстояние от мен. Там често го забравях за цял ден в стаята и не изпитвах нужда от него.

Голям фактор, разбира се, бяха и децата - 21 мотивирани и зарибени хлапета от 7-ми до 11-ти клас. Показателно е, че когато започнаха да идват родителите им да си ги прибират ми стана тъжно. Работата с деца е...интересна. Реално по 6 и нагоре часа на ден на крак, говорене на висок глас за да може все пак всички да те чуват...и въпреки това психически се чувствах зареден с енергия. Само трябваше да съобразя, че трябва да си взема по-удобни обувки.

Очевидно този пост е просто ramble за това, че съм преподавал на деца. Нямам нещо конкретно което искам да кажа и затова няма и да развивам твърде много локуми. Но се убедих, че ако пропадне или се забави кандидатстването ми за пост-докторантска позиция, може да има постове за това как се преподават физика и математика в училище. Бог знае.